Съответните доходности (цени) са както следва:
- 7 г. книжа - 3.397% при 30.5 мнл. евро номинал;
- 10 г. книжа - 4.10% при 103.5 млн. евро номинал;
- 15 г. книжа - 4.60% при 156 млн. евро номинал.
Вместо предварително заявяваните в публичното пространство 360 млн. евро, МФ са пласирали 290 млн. евро, въпреки големия интерес, според прессъобщението.
Интересното е, че за този тип дълг няма вторичен пазар, какъвто има за обикновенните книжа, които традиционно се емитират от Министерство на финансите, както на вътрешния пазар, така и на въшния.
"С това частно пласиране на дълг суверенната лихвена крива на България се удължава до 15-годишен матуритет с продукт, който не подлежи на пазарни промени на цената."
Това е цитат от същото прессъобщение на МФ и накратко означава, че най-вероятно ще липсва вторичен пазар за тези инструменти, защото цената не се формира на пазарен принцип и това ги прави твърде неликвидни, а от там и скъпи. Скъпи за емитента, т.е. държавата.
Едно бързо сравнение с евентуална външна емисия дълг, издаден по традиционния начин, показва, че ако вземем немските книжа с подобен матуритет и върху тях прибавим премията за риск (CDS), то тя би била, за 10 години матуритет, около 3.00%. Това се получава като към 1.83%, колкото е доходът по немските книжа, прибавим 1.22% премия за риск (CDS на България е 122 базисни точки към 12.12.2013 г.). Но дори да прибавим още 50 или 70 базисни точки допълнително и цената стане 3.50% или 3.70%, това е все още доста далеч от 4.10%, колкото са платили от МФ за тази емисия Schuldschein.
Сравнение с ДЦК.
Ако вземем пследния аукцион за 10.5 годишната емисия на МФ ще видим, че доходът до падеж е 3.55%. Всъщност остатъка до падеж е 9.5 години, но разликата от 4.10% до 3.55% за само половин година е доста видима и чувствителна.
Причината за избора на този тип дълг е може би в по-малкия размер на търсеното финансиране, което са търсели от МФ, но цената е факт и тя в никакъв случаи не е в полза на държавата.
Още едно сравнение. Преди седмица МФ емитира еврови ДЦК с остатъчен падеж 6 години при цена 2.81% и записан номинал 20 млн. евро. Излиза, че за година по-дълга емисия, и то регистрирана навън, инвеститорите си слагат 50 базисни точки или 3.397%, което е доста странно. Обяснението е лесно. Няма вторичен пазар за този тип дълг Schuldschein.
Липсата на вторичен пазар в този случай праща най-вече негативен сигнал към инвеститорите, които няма да могат да придобиват или продават от тези емисии спрямо пазарните лихви. Поради тази причина те слагат допълнително премия за риск породен от липсата на ликвидност.
С оглед вчерашната негативна перспектива, дадена от Standart and Poor's, негативните сигнали се увеличават с още един. Лошото е, че януари идва, а с него и падежът на дълга в щатски долари, който е в размер малко над 1 млрд. щатски долара или около 1.4 млрд. лева.
